Най-романтичното нещо, което мъж е правил за мен

Вдъхновението за този текст дойде от един случай, в който приятелка ми разказваше за жест на настоящата й половинка, който я е трогнал дълбоко и именно след него е разбрала, че това е Човекът. Аз възкликнах, че е супер романтично, а той ме погледна омърсен и изсумтя, че изобщо не бил романтичен човек. Почти го засегнах. Сигурно в този момент си беше представил възгласите на приятелите му, ако чуят това. Тази реакция искрено ме разсмя. Знам, че за една част от мъжете „романтика” е мръсна дума  или пък пък предизвиква бунт, в стила на „Не очаквай от мен да ти подарявам рози и да ти пиша стихове, аз просто не съм такъв. Точка.”. Истината е , че познавам и жени, които пуфтят с досада, при споменаване на същата тази дума.

Много ми се прииска да пиша за някои митове по темата с романтиката, като например, че романтичните жестове за грандиозни, захаросани, че всички жени са страстни романтички или пък, че не биха оценили нищо по-малко от филмова сцена. Всъщност пиша я най-вече за лично удоволствие.

Близките ми хора знаят, че самата аз съм ценител на това тънко изкуство. Освен това признавам, че най-романтичното нещо, което мъж е правил за мен, е свързано именно с рози. Историята е следната: Мъж, с когото излизах от скоро, изпрати на работното ми място букет за именния ми ден, който е световно непопулярен. Защо това ме трогна дълбоко? Истината е, че няма нищо общо с розите. Имаше си история…

За да не съм сама в цялото нещо, реших да попитам няколко близки приятелки какво мислят по темата. Уверявам ви, че моите приятелки са прекрасни, цветни и много различни. Част от тях директно ме отсвириха с „Оххххх, Маринаа, каква романтика точно сега…”, други обаче откликнаха самоотвержено.

Та попитах момичетата какво за тях самите е романтиката, кой е най-незабравимия жест, който мъж е правил за тях и най-важното- защо за тях е бил такъв. Оказа се, че имат много истории. Браво, мъже!

Ето какво споделиха те:

 „Романтиката е в това да си видян, чут, зачетен, да се направи нещо за теб без да си молил за него, говорим извън стандартните цветя и рози. Да те чакат вечер, да ти дадат чорапи за сън, защото знаят, че ти мръзнат краката, такива неща.”

„Романтиката е едно особено красиво, мило и споделено преживяване, което остава сладък привкус и послеслов в спомените и мислите ни. Мисля, че романтиката е нещо, което трудно би могло да се опише, защото колкото и простичко и семпличко усещане и преживяване да е, толкова многолика и сложна по своята същност е. И разбира се, изключително индивидуална и субективна като разбиране. Според мен романтиката е изживяване, усещане, възприемане, което не е задължително да е само между двама душ , само между мъж и жена.

Романтиката е резултат или по-точно плод на отношения.”

„ За мен романтиката са жестовете, които двамата партньори си “подаряват” в знак на своята любов.”

 „Романтиката е проявата на жест в точния момент и на точното място; необходимост, която друг ти помага да задоволиш бих казала. Например аз, ако имам нужда да че чувствам защитена, за мен е романтично винаги когато някой се погрижи за мен.”

„Романтика е, когато правиш нещо мило и необичайно с цел да зарадваш другия и да му засвидетелстваш вниманието си. Романтика е онова, което ни вади от ежедневието и ни кара да се чувстваме обичани и ценени. Романтика е креативността да виждаш живота и света по-хубави.” 

А най-романтичните жестове, момичета?

„Най-романтичното и мило нещо, което някой е правил за мен беше едно мое бивше гадже, което ми сресваше косата понякога, правеше ми кафе и ми режеше храната, когато виждаше, че се затруднявам (знаеш как е понякога, затъпени прибори или твърде жилава храна, не ‘щото не мога да си нарежа сама храната). Защо е романтично? Може би защото много рядко хората в наши дни го правят. Доста романтично и зачитащо беше поведението на покойния ми дядо към жените, дори и към тези, които бяха недотам дами. Нали знаеш тези мъже, които могат да те накарат да се почувстваш видяна, зачетена и най-вече жена – задържане на врата, дръпване на стол, подаване на ръка. Джентълмени от старата школа. Не бива да губим романтиката, тя е в жестовете, които ежедневно правим към партньора, както и към хората, които са ни близки. Не считам, че това е сваляне, но е много показателно за развитието и социално-емоционалните умения на човека.”

„Най-романтичното нещо което е правил мъжът до мен е да ми подари чушка с нарисувано лице и с мнооого голяма усмивка. Романтично е, защото ме е слушал докато му говоря. Мъжете принципно не се смятат за романтични. За тях романтиката е цветя и бонбони. В повечето случаи изобщо не осъзнават, че с някакъв малък жест те са романтици и карат половинката си да се чувства специална и обичана.”

„Старанието и времето, което отделяш да направиш другия щастлив, да си представиш реакцията му, мислите за романтичния жест, това, което влагаш….е романтичното. Това понякога са и рози, пратени по куриер за Св. Валентин.”

„Романтично беше как още преди да сме двойка обърна цяла София и Пловдив посред нощите само и само да изпълни обещанието си и да ме докара до София на сутринта, след като останахме на средата на пътя насред нищото, с развалена кола – и наистина го изпълни.

Романтично е и когато някой обикаля половин София, за да ми купи шоколада, който обичам, само за да види грейналото ми лице, но и аз неговото доволно.

Романтиката е тиха. Ненатрапчива, непридирчива и фина. Понякога това може да бъде само една дума, само един поглед, само един жест и те да са много по-романтични, докосващи, разтърсващи, запомнящи се и крещящи дори от 200 червени рози, увити в целофан (кошмар).”

„Да пътува с такси от друг град късно вечерта, за да дойде да ме види. За мен това е романтично, защото е необикновено и е продиктувано от чувства. Разумът би взел съвсем друго решение 🙂

Много малко мъже са романтични, или поне не често. Но все пак романтиката остава едно от нещата, които ги прави толкова по-очарователни :)” 

„Бившият ми приятел купи кафемашина след втората ни среща. Каза: „ако решиш да останеш вкъщи, с голяма чаша за кафе“, а той не пиеше кафе, пропи с мен. После се сещам, че веднъж му казах на шега, че в България ако обичаш някого, му купуваш чорапи, и той ми купи три чифта. И друго: след два месеца заедно реши да кара Коледата с мен, а не със семейството си, като купи огрооомна елха която стоя до пролетта, след като му казах, че последните 5 години съм била сама на празника.”

Та как я виждам аз тази работа с романтиката...

Романтиката са жестове, които разказват история между двама. Историята е това, което прави тези жестове незабравими, тя придава уникален смисъл. Незабравимо и въздействащо е това да се усетим чути, видени и отразени от човека, който ни е важен. И на свой ред да се преживеем като важни за него. Романтичните жестове правят отношенията интимни, богати и оцеляващи във времето, защото те ни казват, че този до нас все още го е грижа и е тук.

Мъжете са различни, жените са различни, всяка връзка е уникална. В този смисъл и всяка двойка има собствените си романтични нужди и преживявания. Важното е да се слушат, чуват и да си подаряват това внимание и грижа, защото жестовете са именно това- внимание и грижа, и всъщност ценността им няма почти нищо общо с обекта на проявата им. А това се отплаща в дългосрочен план, уверявам ви.

Ще завърша с нещо, което една от прекрасните дами ми беше написала и което също изповядвам:

„Романтиката е нещо, което се чувства и усеща, не предварително изграден шаблон, клише, по който се действа. Това е като с мъжете – може да е най-красивият и съвършен, но да не те кара да се чувстваш толкова щастлив, специална и на място, така завършена и цяла и доволна. Може да е най- несъвършеният, но да предизвиква най-завършеното и истинско изживяване и усещане.”