Какво ми носиш, когато влизаш в живота ми?

Какво ми носиш, когато влизаш в живота ми? Така забързан, сякаш няма да останеш много. Предвкусвам го по очите ти, които никога не се спират на моите. Отбивка съм ти- като малка гара, която дори не поглеждаш отвътре. Вътре е дом. Страхуваш се. Нищо не вземаш и нищо не даваш. Отправяш ми празни усмивки. Дори багаж не носиш. Сякаш си бездомен и безпътен. Бързаш. Нямаш време. Гониш чужди мечти. Съревноваваш се. Строиш живот черупка- красив отвън и празен вътре. Модерно е.

Не обичам новостите- модерните ценности. Модерни са само новите ми обувки. Не искам игри и прищевки. Душата ми е стара и копнее за смисъл. Хранят ме души, подобни на моята. Души топлина и копнежи.

Не си моята уютна есен и пушек от комин. Не ми носиш аромат на печена тиква и вино с канела. Не искам да се скрия в прегръдките ти, да ме наметнеш с шала си. Не мога да мълча с теб и да ти прощавам лудостите. Не искам да ме държиш за ръката и за мен да значиш света, да бъда уязвима пред теб. Не мога да ти споделям шегите си, да ти чета от книгите си, да те чакам на прага с целувка. Дори не си го мечтая. Знам, че не ти е важно.

Не плача, когато си тръгваш. Дори не запомням парфюма ти.

Изгубен си- видях го по очите ти, които никога не се спряха на моите.